Обичам България!

Защото я разбирам и познавам. Знам, че успяваме, когато си поставяме национални цели и работим за тях заедно.

Страната ни неведнъж се е връщала на пътя на успеха след тежки национални изпитания. Заради енергията, волята и решителността ни.

Аз вярвам в хората на България!

Въпреки всички трудности, съумяхме да се обединим около една стратегическа цел – да присъединим България към Европейския съюз и НАТО. Като осъзнат избор на по-добро бъдеще. Успяхме! Защото знаем откъде сме тръгнали и къде искаме да стигнем: да станем отново част от свободния свят и да въведем европейските правила. Успяхме и защото няколко парламента и правителства в периода 1997-2007 г. следваха този дневен ред, въпреки политическите си различия.

Имах исторически шанс, заедно с много съмишленици, да работя за европейските реформи. Гордея се с всички висококвалифицирани и всеотдайни експерти и политици, които дадоха най-доброто от себе си в решителния период. Това бяха най-сложните и важни преговори в новата история на България. Заради тези хора и с енергията на целия народ България е част от Европейския съюз.

Днес вече пета година сме пълноправни членове на ЕС, но качеството на живота ни все още е далеч от европейския стандарт. Не се възползваме пълноценно от политическите и икономическите възможности на членството. Имам дори усещането, че се връщаме назад и се отдалечаваме от гражданските и икономическите свободи, които бяхме постигнали. Европа прие България, сега е ред на България да приеме Европа.

В началото на тази година, заедно с няколко граждански организации обиколих страната, за да разговарям с хората. Чух тревожни гласове. Не сме доволни от начина, по който живеем. Не вярваме, че има справедливост в обществото ни. Инициативността ни се препъва в бюрократични пречки. Не намираме причини да поискаме от децата си да останат в България. Европа не се е сбъднала за огромен брой български граждани.

Какво се случи през последните години? Ние не влязохме в ЕС, за да сме най-бедната държава и да се озовем в дъното на европейските класации за стандарт на живот. Европа не е това и ние го знаем.

Първата оздравителна стъпка е да кажем ясно защо стана така.

Ето моите отговори:

Защото липсва смелост за реформи!

Няма реформаторска енергия за подобряване на най-важните за хората области – здравето и знанието. Здравната система се е превърнала в кошмар и за пациенти, и за лекари. Услугите за здраве в България са с най-ниско качество според Европейския индекс за здравни услуги. Спря модернизацията и на образованието. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ни поставя на последно място сред европейските страни по ключовите предмети в средното образование. Социалната политика не създава условия младите хора да останат в България и да отглеждат децата си тук. Пенсионната система се превърна в проблем за икономиката, накърнявайки достойнството на нашите родители.

Защото свободата в икономиката отново се ограничава!

Бизнесът е притиснат не само от кризата, но и от излишна бюрокрация, от корупция и несигурна правна среда. Не се изпълнява реалистична антикризисна програма. Сивата икономика задушава усилията на тези, които искат да работят по правилата и кара все повече предприемачи да преминават от „тъмната страна“. Едва зародила се, средната класа вече боледува. Безработицата е над средната в ЕС. Расте и броят на българите, които търсят по-добър живот и напускат страната – почти 600 хиляди за последните 10 години. Други 200 хиляди твърдят, че искат да емигрират. България се оказа на последно място по БВП на глава от населението в Европа. Тук най-трудно се започва бизнес, а бизнесът е с най-ниско самочувствие, че допринася за просперитета на нацията. Чуждестранните инвеститори са все по-малко заинтересовани да влагат парите си у нас. България е последна по иновации в ЕС. Договорените 13 млрд. евро от еврофондовете така и не достигнаха пълноценно до бизнеса и хората – усвоени са едва 10-11% от тях.

Защото няма истински отговор на желанието на обществото за справедливост!

За 2010 г. съдилищата в България са разгледали повече от 630 хиляди дела. Всяка минута в български съд се обсъждат по 5 дела. 2520 български граждани търсят правосъдие на ден. В съда в Страсбург в момента чакат повече от 700 жалби срещу България за бавно правораздаване.

Хората търсят правосъдие, но нямат усещането, че получават справедливост. Такива са и оценките на Европейската комисия, на Европол, на партньорите ни от ЕС. Съдът, прокуратурата и полицията носят споделена отговорност за дефицита на справедливост в България. Но вместо да постигат общ напредък, те непрекъснато задълбочават фронтовете помежду си. Докато правоохранителните органи „воюват” един с друг, хората загубиха вяра, че правото ги охранява. Отключи се недоволство, което иска незабавна справедливост и бързо възмездие и е готово да жертва свободи за нея. Така здравият разум отстъпва пред илюзията за здрава ръка. Под предлог на борба с престъпността се ерозират правата и свободите на гражданите. Вижте, например, главоломното нарастване на разрешенията за следене в интернет и на телефоните – от 2700 за първите 4 месеца на 2010 г. на цели 50 хиляди, като близо 30 хиляди от тях са без съдебно разрешение. Има осезаем ръст на полицейското насилие и прекомерна употреба на СРС без убедителни доказателства, че се подобрява сигурността ни. Докъде сме склонни да стигнем в това? Осъзнаваме ли последствията?

Убеждават ни, че ограниченията на свободите са в името на по-голяма сигурност. Но България има нужда от сигурност и свобода, а не от сигурност за сметка на свободата. Не вярвам на тези, които внушават, че това е невъзможно. Напротив, възможно е и отдавна е направено в държавите, които сочим за пример и към чийто стандарт се стремим. Техните общества са и сигурни, и свободни.

Ще работя за промяна!

България има нужда от нова енергия! От компетентност и предвидимост в управлението!

На България й трябват европейски правила – не на хартия, а на практика, във всекидневната работа на институциите и в отношенията им с гражданите и предприемачите. Прекомерният брой на съдебните дела в сравнение с останалите страни в ЕС говори за недостатъчно ясно и ефективно законодателство.

Историята ни учи, че няма успех без вяра в себе си и ясна цел – независимо дали е успех на общества или на отделни личности. След приемането ни в ЕС все по-често чувам, че нямаме кауза, която да обедини усилията ни.

Трябва да си поставим нова общонационална цел, за която да работим заедно. С цялото богатство на своите различия и с общата воля да постигнем успех – новият успех на България.

Тази нова общонационална цел е Европа да дойде в България – като качество на живот, правен ред и граждански свободи; като отношение към възрастните хора и към уязвимите групи; като грижа за децата и семейството.

Европейски стандарти в България – това е целта, за която работя!

Кандидатирам се за президент, защото имам волята и куража да изпълня президентската институция с ново съдържание.

Знам как да го направя:

- Ще бъда активен президент, участник, а не наблюдател на политическите процеси.

- Ще търся мнението на гражданите и неправителствените организации и ще насърчавам гражданския контрол върху управлението.

- Ще разчитам на силата на общественото мнение като предлагам национални референдуми по големите въпроси на нацията.

- Ще упражнявам правото на отлагателно вето или ще се обръщам към Конституционния съд винаги, когато със закон се нарушават и дори само застрашават правозащитните стандарти, икономическата свобода и принципите на добро управление.

- Ще работя с политическите партии, с държавните институции и с общините в конструктивен диалог и разбирателство.

- Ще бъда инициатор на тематични годишни форуми и широки обществени дебати, в които гласът на обществото ще получи своята заслужена тежест в определянето на приоритетните цели в различните сектори.

- Ще информирам редовно обществеността как се справят българските институции със защитата на националните интереси в европейския дневен ред.

Президентът не е протоколен придатък към герба, знамето и химна. Конституцията ясно назовава задачата му – той „олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения”. Това не е декларация. Това е мисия. Аз поставям в основата на своето виждане за новата роля на президентстката институция именно тези две конституционни функции на държавния глава и ще ги изпълня с ново съдържание.

Платформата ми е с „отворен код”. Търся идеите, мнението и творческата инициатива на всички граждани, за да допишем заедно приоритетите, които очертавам.

- Ще търся единството на нацията по четири основни приоритета:

I. СПРАВЕДЛИВ ПРАВОВ РЕД

II. ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОСПЕРИТЕТ

III. ДУХОВНО И ФИЗИЧЕСКО ЗДРАВЕ НА НАЦИЯТА

IV. ДОСТОЙНО МЯСТО НА БЪЛГАРИЯ В СВЕТА

Уважаеми българи,

Кандидатирам се за президент на Република България.

Можем да се обединим около нова, съживяваща енергията ни, общонационална цел – да постигнем европейски стандарти на живот в България.

Вярвам, че президентът има важна роля в следващото голямо присъединяване на България – присъединяването към европейската средна класа, към европейските стандарти, към благоденствието, развитието, правилата, сигурността на Европа. Аз искам да работя за това.

Отстоявала съм национални каузи години наред и съм убедена, че сега е време за обединение на българите отвътре. Време е да спрем разделението, с което сами пречим на собствения си успех. Аз умея да събирам хора и каузи.

Искам президентът да постави начало на нов стил на общуване – на диалог, доверие, вяра в личността и в нацията. Аз мога и общувам така.

Убедена съм, че дойде време да сложим край на прехода. Дойде време за ново Съединение на България! Не като територия, а като хора, като идеали, като култура, като национална общност с национална мечта. Аз умея да водя преговори и да постигам общоприемливи решения.

Време е да изберем – агресия или спокоен живот, политиканстване или конкретни политики, авантюризъм или национална отговорност, решения според ситуацията или дългосрочни стратегии, говорене за реформи или правене на реформи, апатия или силен граждански контрол, изборна аритметика или избор, омраза или доверие, разделение или интеграция отвътре, противопоставяне или диалог на ценностите, безконтролност или прозрачност и отчетност, популизъм или върховенство на закона.

Време е да си върнем увереността, че с гласа си управляваме своя живот и участваме в развитието на България.

Аз съм Меглена Кунева.

С името и опита си ще работя за каузата европейски стандарти в България!